Постинг
30.01.2016 20:27 -
Поселищният живот на гетите и техните държавни обединения (края на VI—IV в. пр. н. е.) - Кирил Йорданов /Векове, 1974 г./
Поселищният живот на гетите и техните държавни обединения (края на VI—IV в. пр. н. е.)
Кирил Йорданов
Едно от най-многобройните и значителни тракийски племена, които населявали териториите на днешна Североизточна България, Добруджа и на север от долното течение на Дунав в Карпатската зона, Бесарабия и Молдавия чак до р. Днестър, са известни от античната историописна традиция под името гети. Проучване на техния поселищен живот и държавни обединения от края на VI в. пр. н. е., когато логографът Хекатей дава първите си сведения за тях, до началото на ранноелинистическата епоха все още не е направено. Българските и чуждестранните археолози и историци изследваха предимно областта на юг от Хемус, където е центърът на тракийския икономически и политически живот. По този начин не бе обърнато необходимото внимание на племената в североизточния край на тракийската диаспора от края на бронзовата епоха насетне.
Освен значителното Одриско царство са съществували още няколко центъра на държавно-политически обединения, които често водели самостоятелна вътрешна и външна политика. Един от тези центрове на политически живот е разположен в обширните гетски племенни територии. Това заключение е потвърдено от значителните археологически проучвания от Днестър до Дунав/1/ и Стара планина, които, включени в новите хронологически рамки на халщата/2/, дадоха възможност за едно по-задълбочено изследване на поселищния живот в този район. Комплексният метод на изследване на тракийската поселищна система/3/, в която влизат и гетските селища/4/, също допринесе за това.
Гетските племена в тази епоха едва ли са изостанали в обществено-политическото си развитие от своите съплеменници, населяващи териториите на юг от Хемус по поречието на Хеброс, в Тракийския Херсонес и в Югозападна Тракия с половин или един век, както допускат някои учени./5/ Затова предположението на Златковская и Пипиди, че гетите едва в края на IV — началото на III в. пр. н. е., бидейки в стадия на военната демокрация, достигнали до образуването на племенен съюз, е лишено от основание./6/
Настъпилите промени в социално-икономическия живот по време на преходния период между бронза и желязото довели до създаването на нови селища, които съответствуват както на по-напредналия начин на производство, така и на стратегическите изисквания за елементарна защита. Най-старото и по структура най-просто и разпространено поселение било селото/7/ (коме), чийто езиков еквивалент според последните изследвания на двусъставните топоними е „пара“.
През VI—-V в. пр. н. е. гетското село се изграждало като открито поселение, в което отделните постройки на селяните били от плет и глина. Типичен пример са разкопките от чашата на язовир „Виница“/8/, където гетският селянин изграждал своята къща-землянка, опасваща стопанския двор. Селището просъществувало около век от края на V до края на IV в. пр. н. е. и има многобройни паралели със селища от този тип на територията на Североизточна България, Добруджа и Румъния. Най-интересните находки от това селище са двете землянки, служещи за железарски работилници, сигурно доказателство, че металургията влизала в ежедневието на гетския майстор-занаятчия. Изключителна стойност за по-пълното изясняване на гетската поселищна система имат некрополите при с. Равна, Браничево, Калугерица, Омарчево, Янково, Маломир, Добрина, Кюлевча, Староселка, проф. Златарски/9/ и др., които утвърждарат значителната социална диференциация в гетското общество през VI—V в. пр. н. е. Находките от некропола при с. Кьолмен/10/, датирани в VI в пр. н. е., са ново доказателство за това. Предположеният от специалистите сакрален текст е предпазвал вероятно покойния династ от разграбване.
Описвайки похода на Дарий срещу скитите, поставян от съвременните учени в периода от 519 до 512 г. пр. н. е., Херодот/11/ изрично пише, че гетите единствено оказали сериозна въоръжена съпротива на царя, но били покорени и принудени да се присъединят към войската му. Това съобщение показва, че гетските племена имали в края на VI в. пр. н. е. една добра военна организация, ръководена от представителите на местната аристокрация. Възможно е гробницата при с. Кьолмен да е била последното жилище на един от тях, който участвувал в организираната военна съпротива срещу персийския владетел. В кратките, но ясни екскурси на Херодот и на Страбон върху гетската религия и по-точно върху култа към Залмоксис/12/ — като се изоставят чисто религиозните проблеми за наличието или отсъствието на монотеизъм, за действителното съществуване или даже приблизителна хронология на митическия херой или антроподемон и паралелите му с култовете към Орфей и Хермес — също могат да се намерят белези за наченки на политически живот и на държавни организации. Така например Херодот споменава, че Залмоксис построил зала, в която общувал със знатните „граждани“, които в случая могат да бъдат само представители на гетската аристокрация. Страбон, който е заимствувал много от предшествениците си, е още по-категоричен, като твърди, че Залмоксис бил пръв съветник и гадател на владетеля, споменавайки и неговия приемник Декеней, който живял при Биребист, съвременник на Цезар. Вероятно условията за възникване на държавни обединения в просторните гетски племенни територии били вече назрели, когато персийската армия сломила тяхната съпротива, а две-три десетилетия след това първият значителен одриски владетел Терес чрез дипломатически ходове или чрез военна кампания успял да присъедини териториите до Дунав в границите на своята държава. Новите изследвания върху възникването на стратегиите/13/ в древна Тракия навеждат на мисълта, че гетските територии до устието на Дунав влизали във военно-административното деление на Одриското царство още в V в. пр. н. е. или поне от неговата втора половина насетне. Така две от 14-те стратегии през елинистическата епоха според съобщението на Клавдий Птолемей — Усдикесика и Селетика/14/, били разположени на север от Хемус и от поречието на Ятрус (Янтра) на изток. Селетика обхващала териториите на римския Марцианопол, а на север от нея била по-късно появилата се Русика.
Значителната военна мощ на гетите и най-вече конницата била използувана от Ситалк по време на похода срещу Македония, в 429 г. пр. н.е. Тукидид изрично споменава,/15/ че гетските конници-стрелци били въоръжени като своите северни съседи — скитите. Така с умелата си вътрешна политика Ситалк привлякъл представителите на гетската аристокрация. Те ръководели необходимата за похода конница, която била не по-малко от 15—20 хиляди. Тази цифра рядко се среща във военните кампании през античността.
Бурното социално-икономическо и политическо развитие в гетското общество, което водело до значителна диференциация и антагонистични борби в самата селска териториална община, както и наситената с външнополитически събития епоха от края на VI в. пр. н. е. изисквали някои от селищата да бъдат укрепени. Често в такъв вид селища археолозите откриват останки от каменни основи, като понякога и дворовете били обграждани с каменни зидове, както откритият укрепен център при с. Драгойново, Първомайско./16/ Изследването на тези поселения е от съществено значение, защото според археологическите проучвания по численост те отстъпват само на откритите селища от типа „коме“. За такива укрепени селища има известия още в Омировия епос, където е употребен терминът ,.полис“, без, разбира се, той да отговаря на социално-икономическото и на политическото развитие на тракийските племена в тази епоха. В запазените фрагменти на Хекатей също се споменават няколко „полиса“ на север от Хемус в гетските и скитските територии. Може ли тогава да се допусне съществуването на поселения от типа „полис“ в северните територии на тракийските земи още преди или поне около средата на VI в. пр. н. е.? Отговорът е отрицателен не само защото Хекатей е получавал своите информации за тях понякога от странични осведомители и често не може да различи дали едно селище е скитско или тракийско (гетско) поради това, че не знае местния език, а и защото друг термин в гръцкия език все още не е съществувал. Затова, описвайки даден географски ареал, той употребява или „полис“, или „етнос“, като обикновено ги противопоставя. С това авторът подчертава противоречието между йонийския и атическия поселищен живот и този на другите племена, които населяват Балканския полуостров. Едва Тукидид, Ксенофонт, Аристотел и Платон ще въведат по-точно и по-пълно отделните термини и нюанси в развитието на поселищната система на античния свят.
Хекатей споменава за „полиса“ Итоне/17/, разположен близо до Хемус и имащ паралели в Омировия епос като тесалийски град, а така също и в Кария, където Птолемей споменава за едноименно селище. Най-голяма трудност за изследователите е локализирането на тези „полиси". Все пак този фрагмент допуска да се локализира Итоне в гетските племенни територии малко на север от Хемус.
Вторият „полис“ е Kaбacoc/18/, който е разположен също отвъд Хемус и има паралели с родното място на Отрионей в Кападокия, а друго свидетелство поставя топонима в Ликия. Дали този „полис“ се е намирал в територията на агатирсите или на юг от Истрос, е трудно да се определи без допълнителни паралели или археологически проучвания.
Същото може да се каже и за Оргаме/19/, като неговата приблизителна локализация е в района на долния Дунав, сиреч в гетските племенни територии. Той има паралели от римската епоха с кастелите Ергамия в Малка Скития и Аргамо.
Агесос/20/ е известен като „полис“ по един Теопомпов фрагмент, запазен у Стефан Византийски, но мястото му в Тракия не е уточнено. Овидий споменава за кастела Егисос в района на дунавската делта, което е било достатъчно указание за Дечев да го локализира при днешния град Тулча.
Към тези известия за „полиси“ отвъд Хемус могат да бъдат приведени и Хекатеевите сведения за такива поселения и в скитските племенни територии, защото в различните епохи границата в областта на езика, материалната култура и изкуство, икономическия и политическия живот била лабилна. Затова към вече изредените „полиси“, които и хипотетично могат да бъдат локализирани в гетските племенни територии, могат да се прибавят още два „скитски“. Тяхната локализация е почти невъзможна поради пълното отсъствие на някакви допълнителни данни, били те и няколко века след това. В случая става дума за „полисите“ Каркинитис/21/ и Кардесос/22/.
Споменатите „полиси“ са укрепени места, които се именуват с най-разпространения гръцки поселищен термин „хорион“/23/. Най-старите и примитивни от тях възникнали едно-две столетия преди Хекатей да ги спомене като полиси отвъд Хемус и вероятно служили като временни укрития на местното население в случай на опасност. Своите укрепени места изграждали и гетските племенни вождове (династи). Укрепленията от този вид се отличавали от защитеното и понякога временно убежище на гетските селяни от околния район, както по по-добрия и здрав строеж на стените, така и поради наличието на вътрешни постройки, вероятно използувани за помещения и хранилища на малкия гарнизон, който всеки династ притежавал. Археологическите проучвания в районите на Шуменското, Мадарското и Провадийското плато показват, че там съществуващите от този вид укрепления са изградени от ломен камък и кал с дебелина до и под 1,5 м. Липсата на по-системни сондажи и проучвания е може би единствената причина да не се установи и наличието на кули, както при идентичните съоръжения по поречието на средна Арда, Средна гора и Стара Планина./24/ Този вид съоръжения е обозначен от античните автори и най-вече от Ксенофонт с термина „тюрсис“ (кула)/25/. Те се издигали понякога до някое близко разположено гетско село като самостоятелно укрепително съоръжение, което не се използува от населението, защото там е властвувала волята на династа. Така ни разказва Дион Касий за царските резиденции у гетите/26/. Понякога те се издигали далеч от селищата според данните у Тит Ливий и Атеней за IV в. пр. н. е. и след него./27/ Тюрсисът е урбанизационният център на тракийския поселищен живот. В хода на социално-икономическото и политическото развитие на древно-тракийските земи, включително и тези отвъд Балкана и Дунав, кулата е изпълнявала функцията на военноадминистративен и политически център.
Археологическите проучвания потвърдиха сведенията на античните автори за съществуването на още един вид укрепено селище. То е създадено или от укрепването на самото село (коме), или на някое място с военностратегическо значение, което предоставяло на местното население убежище и защита. Именно тук условията благоприятствували за развитието на занаятчийството и на натуралния и паричен обмен. За такива центрове в научната литература е утвърден терминът „хорион метрополис“. Той е представлявал най-значителният укрепен пункт в определен район, под чиято хегемония се намирали останалите укрепени и неукрепени поселения. Едни от най-известните и по-добре проучени населения от този вид, открити в районите на Североизточна България, са крепостите при с. Лиси връх, Шуменско, и „Бабата“ в Шуменското плато, които имат паралели и с укрепленията в Румъния./28/ Към приведените археологически данни за гетската поселищна система могат да бъдат прибавени и сведенията за два „полиса“ отвъд Истрос от времето на Александровите и Лизимаховите компании, т.е. от началото на елинистическата епоха. Първото известие е запазено у Ариан./29/ Като описва похода на Александър отвъд Дунав срещу гетите и споменава за един макар и зле укрепен град, разположен на една парасанга (5,5 км) от реката, който бързо бил опразнен под натиска на македонската армия. От споменатия град — за съжаление анонимен — Александър взел значителна плячка, която в бягството си гетите не успели да приберат, и след това го разрушил. Този полис вероятно съответствува на укрепения поселищен център от типа „хорион метрополис“, около който гетите се опитали да организират съпротивата си, но след неуспеха бързо се оттеглили.
Другото известие е запазено у Диодор/30/ в разказа му за злополучния Лизимахов поход срещу Дромихет. Гетският владетел имал град, наречен Хелис, вероятно резиденция, където той посрещнал пленения македонец. В хода на преговорите Дромихет получил крепостите на север от Дунав, които по-рано били гетски. В този град може да се види един прототип на тракийския „полис“, макар и това понятие да не се покрива с елинския смисъл на термина.
Археологическият материал от IV в. пр. н. е. за сетен път доказва наличието на гетска аристократическа върхушка, чиито представители в лицето на династите понякога водели самостоятелна вътрешна и външна политика. Вероятно районът на Северна Добруджа е бил един от центровете на анонимните династически домове, както може да се съди по разкошния погребален инвентар от гробницата в Аджигьол/31/, датирана през първата половина на IV в. пр. н. е. В нея са открити две камери от дялан камък и дромос с дължина 2,40 м, като в главната камера е погребението на династа, а в страничната вероятно на неговата съпруга. В могилата са открити и скелетите и амунициите на три коня, а самият погребален инвентар съдържа сребърен шлем, частично позлатен, две кнемиди и може би най-важната част от находката — пет фиали, от които четири сребърни, а единият наколенник силно наподобява този от Могиланската могила. Надписът върху една от фиалите е идентичен с тези върху фиалите от Александрово и Браничево/32/, които също са от средата на IV в. пр. н. е. Тези находки са пряко доказателство на предположението за съществуването на няколко гетски династически дома от отделни райони на племенната територия. Такива домове имало вероятно в Шуменско-Преславско, Северна Добруджа, към устието на Дунав, а вероятно и на север отвъд реката. Надписите върху споменатите фиали доказват и съществуването на политически контакти между анонимните представители на гетските династи и одриския владетел Котис I. Това предположение се потвърждава и от надписа върху фиалата от с. Браничево, където се чете името на един от приемниците на Котис— Аматок. Той, изглежда, продължил съществуващата традиция на одриските владетели да подаряват сребърни съдове на своите съседи, с които били в добри политически отношения. Това било в интерес на политическите начинания на Котис, който в стремежа си да изтласка атиняните от Тракийския Херсонес е държал северните райони на царството да бъдат спокойни и сигурни. Същото може да се каже и за Аматок, който, противопоставяйки се на македонското нахлуване, е търсел приятели и помощ отвъд Хемус. Археологическият материал от V—IV в. пр. н. е. показва изключителната стойност на торевтиката от североизточните тракийски територии, съдейки по гобелетата от Аджигьол, Железни врата и матрицата от Гърчиново/33/ (обр.1). Тези находки подчертават единството на материалната и духовната култура в цялата зона на южнодунавските територии, както и противоречието между носителите на аристократичното изкуство с местни и вносни компоненти и гетското селячество още от края на VI в. пр. н. е. насетне.
Политическото развитие на гетските племена може да се обобщи приблизително по следния начин. Още в края на VI в. пр. н. е., малко преди Дариевия поход, социалното разслоение било така ярко очертано, че гетското общество се намирало на прага на държавността. Разбитата, но не напълно сломена гетска военна мощ дала възможност на първия значителен одриски владетел Терес да присъедини към държавата си териториите до Дунав в самия край на VI или началото на V в. пр. н. е. Няколко десетилетия по-късно гетската конница под предводителството на отделни династи участвувала в Ситалковия поход срещу Македония в 429 г. пр. н. е. След смъртта на Ситалк и наследника му Севт I гетските династи извоювали вътрешнополитическия си суверенитет, който продължил до края на съществуването на Одриското царство (341 г. пр. н. е.). Гетите взели дейно участие и във военните стълкновения между Филип II и скитския владетел Атей в 339 г. пр. н. е. Те се противопоставили и на Александър в 335 г. пр. н. е., а така също и на продължителния Лизимахов натиск в периода след 313 г. пр. н. е.
-----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
1) Вж. сб. „Древние фракийцы в Северном Причерноморье“, Москва, АНСССР, 1969, passim; М. Petrescu-Damb ovita, Quelques considйrations concernant la fin de l’вge du bronze et le dйbut du Hall-statt dans l’espace Carpatho-Balcanique, Studia Balcбnica, 5, Sofia, 1971, p. 107— 117.
2) V. Mikov, La Bulgarie а l’вge du bronze, Studia Balcбnica, 5, Sofia, 1971, p. 51—61 et surtout, p. 59—60, M. Cicikova, Sur la chronologie du Hallstatt en Thrace, Studia Balcбnica, 5, Sofia, 1971, p. 79—92 avec lit.
3) Al. Fol, Le dйveloppement de la vie urbaine dans les pays entre le Danube et la mer Egйe jusqu’а la conquкte romaine, Etudes balcaniques, II—III, Sofia, 1965, p. 309—317, Idem, La vie urbaine dans le pays Thrace, Macйdoniens et Illyriens avant оa conquкte romaine, Actes du Premier Congrиs International des йtudes Balcaniques et sud-est Europйennes II, Sofia, 1969, p. 91—99. М. Чичикова, Поселищното развитие в Тракия през I хилядолетие пр. н. е. (по археологически данни), I конгрес на БИД, 1, София, 1972, с. 327—333.
4) Главно Цв. Дремсизова-Нелчинова, Към въпроса за селищата на гегите. I конгрес ча БИД, 1, София, 1972, с. 335—340.
5) Хр. Данов, Древна Тракия, с. 181 — 182; Idem, Getai. KL Paulv, 2 Band, 1967, Sp. 787—789.
6) T. Д. Златковская, Возникновение государства y фракийцев, Москва, 1971, с. 221—222; D. Pippidi, I Greci nel Basso Danubio, Milano, 1971, p. 92—93; Ал. Фол, Политическа история на траките, София, 1972, с. 77—78.
7) За селото (коме) вж. Al. Fol, Le dйveloppement, p. 312. Idem, La vie urbaine. . . , p. 94; Хр. Данов, Древна Тракия, с. 311; а за най-новата етимология, вж. К. Vlаhov, Das thrakische Wort „PARA“ und seine Deutung, Ziva Antika, XV, fase. 2, 1966, S. 295—304.
8) Цв. Дремсизоwа-Нелчиноwа, Тракийското селище в чашата на язовир „Виница“, Шуменско, ГНМЩ, IV, 1967, с. 57—74 с лит.
9) Тук може да се посочи само най-важната л-ра: Цв. Дремсизова-Нелчинова, Надгробна могила при с. Браничево, Сб. в чест на акад. Д. Дечев, София, 1958, с. 445—456; същата, Надгробни могили при с. Янково, ИАИ, 19, 1955, с. 16—82; същата, Тракийски некропол в с. Кюлевча, Шуменско, Археология, VIII—4, 1966, с. 40—51; М. Мирчев, Раннотракийски могилен некропол при с. Равна, ИАИ, 25, 1962, с. 97—127; същият, Тракийски могилен некропол при с. Добрина, ИНМВ 1 (XVI), 1965, с. 33—53; Cm. Дамянов, Надгробна могила при с. Староселска, Шуменски окръг, Археология, XI—4, 1969, с. 57—62; Хр. Данов, цит. съч., с. 82—83, 151, 181; Ал. Фол, Демографска и социална структура на древна Тракия, София, 1970, с. 163—164 с лит.
10) Вл. Геогриев, Тълкуването на старинния тракийски надпис от с. Кьолмен, Преславско, Археология, VII—4, 1965, с. 1—9, V. Besevliev, Inschrift in unbekannter Sprache aus Nordbulgarien, Glotta, 43, № 3—4, 1965, S. 317—322, Цв. Дремсизова-Нелчинова, Тракийски могилни погребения край с. Кьолмен, ИАИ, 32, 1970, с. 207—229.
11) Hdt, 4, 93; 4, 97 (ed. Stein-Hude; —; Стратановский-Утченко).
12) Hdt, 4, 94; 4, 95; 4, 96; Strab, 7, 3, 5; 7, 3, 11 (ed. Meineke). Вж. Основната литература за Залмоксис. Г. Кацаров, Нови изследвания върху религията на старите траки, сп. БАН, 70, кл. историко-филологичен, София, 1945, с. 167—182; J. Сотаn, Zalmoxis et Orphйe, ИАИ, 16, 1950, с. 177— 184; R. Pettazoni, Il „monoteismo“ dei geti, сб. Д. Дечев, София, 1958, c. 649— 655; Г. Михайлов, Траките, София, 1972, с. 250—252, 255; Ал. Фол, Политическа история, с. 51, 58, 78 и с. 42, 50—53 за орфизма; и с. 47—49, 99—104 за хтонизма и култа към Хермес.
13) За стратегиите вж. Г. Михайлов, Към въпроса за стратегиите в Тракия, ГСУ—ФЗФ, 61, 1967, кн. 2, с. 31—46; Ал. Фол, Демографска и социална структура на древна Тракия, София, 1970. с. 152—161 с лит. В. Gerou, Zur Problem der Strategien in rцmischen Thrakien, Klio, 52, 1970, S. 123—132.
14) Ptol. CI. 3, 11, 6 (ed. Mьller), G. Mihailov, IGBulg, I2, 1970, c. 334. 378.
15) Thuc 2, 96 (ed. Bцhme-Widman).
16) Ив. Велков, Драгойново — един тракийски селищен център, ИАИ, 19, 1955, с. 85—93.
17) FGr. H. Jacoby I, fr. 168, 11, 11, 696, Ptol. CI, 5, 2, 15, ,Ал. Фол, Политическа история, с. 54.
18) FGr. Н. Jacoby, fr. 169; 11 XIII, 363; D. Detschew, Die thrckischen Sprachreste, Wien, 1957, S. 220; T. Д. Златковская, цит. съч., c. 171; Ал. Фол, Политическа история. . ., с. 55.
19) FGr. Н. Jacoby, I, fr. 172; D. Detschew, op. cit., S. 170., V. Besevliev, Zur Deutung der Kastellnamen in Prokops Werk „De aedificiis“, Amsterdam, 1970, S. 147; Ал. Фол, Политическа история, с. 55.
20) Steph, Byz. 15, 1 (ed. Meineke); Ovid. Epist. ex Ponto, 1,8, 11—22 (ed. Ehwald-lewy), D. Detschew, op. cit., S. 9: Ал. Фол, Политическа история, c. 54.
21) FGr. H. Jacoby, I, fr. 184.
22) FGr. Н. Jacoby, fr. 188;
23) Al. Fol, La vie urbaine. . ., p. 95,
24) Цв. Дремсизова-Hелчинова, Към въпроса. . ., с. 338.
25) Д. П. Димитров, За укрепените вили и резиденции у траките в предримската епоха, сб. Д. Дечев, Ссфчя, 1958, с. 683 — 699; Ал. Фол, Демографска и социална структура. . ... с. 166—167 с лит., Idem, Le dйveloppement. . ., p. 314—316; Idem. La vie urbaine. . ., p. 96—97, 99; P. Koledаrov, op. cit., p. 37, 51.
26) Dio Cass., 51., 23, 2—27 (йd. Boissevain).
27) Tit. Liv., 54, 40, 44 (ed. Mьller); Athen, 12, 531e—232a (ед. Kai bel) ; към тези места вж. Д. П. Димитров, цит. съч., с. 689; Ал. Фол, цит. съч., с. 166—167.
28) М. Чичикова, Проучвания на гето-дакийската култура в НР Румъния, Археология, V—Н, 1963, с. 72—74; Цв. Дремсизова-Нелчинова, Към въпроса. . ., с. 339. Strab, 7, 3, 3 (ed. Meineke).
29) Arrian, A nab. 1, 4 (ed. Roos), T. Д. Златковская, цит. съч., с. 32, 90; Ал. Фол, Политическа история. . ., с. 79; Н. Bengston, Gr. Geschichte2, Mьnchen, 1960, S. 325: F Papazoglu, Srednobalkanska plemena u predrimsko doba, Saraievo, 1969, c. 30— 31.
30) Diod. 21, 12 (ed. Dindorf-Mьller), Paus, 1, 9, 7 (ed. Jones); Златковская, цит. съч., с. 221—222, 248; Ал. Фол, Политическа история, с. 76.
31) Р. М. Pippidi-D. Berciu. Din istoria Dobrodjei, I, Bucuresti, 1965, p. 115., D. Berciu, Arta traco-getica, Bucuresti, 1969, p. 205—207, 210; Ал. Фол, Политическа история, с. 76—77.
32) Цв. Дремсизова-Нелчинова, Надгробни могили при с. Браничево, сб. Д. Дечев, Ссфия, 1958, с. 450—451; Ив. Венедиков, Надписите върху тракийските фиали. Археология, XIV—2, 1972, с. 1—6 с лит.
33) Ив. Венедиков, Торевтиката в Североизточна Тракия, ИНМВ, IV, 1968, с. 3-16.
====================================================================
Векове / 1 / 1974
Кирил Йорданов
Едно от най-многобройните и значителни тракийски племена, които населявали териториите на днешна Североизточна България, Добруджа и на север от долното течение на Дунав в Карпатската зона, Бесарабия и Молдавия чак до р. Днестър, са известни от античната историописна традиция под името гети. Проучване на техния поселищен живот и държавни обединения от края на VI в. пр. н. е., когато логографът Хекатей дава първите си сведения за тях, до началото на ранноелинистическата епоха все още не е направено. Българските и чуждестранните археолози и историци изследваха предимно областта на юг от Хемус, където е центърът на тракийския икономически и политически живот. По този начин не бе обърнато необходимото внимание на племената в североизточния край на тракийската диаспора от края на бронзовата епоха насетне.
Освен значителното Одриско царство са съществували още няколко центъра на държавно-политически обединения, които често водели самостоятелна вътрешна и външна политика. Един от тези центрове на политически живот е разположен в обширните гетски племенни територии. Това заключение е потвърдено от значителните археологически проучвания от Днестър до Дунав/1/ и Стара планина, които, включени в новите хронологически рамки на халщата/2/, дадоха възможност за едно по-задълбочено изследване на поселищния живот в този район. Комплексният метод на изследване на тракийската поселищна система/3/, в която влизат и гетските селища/4/, също допринесе за това.
Гетските племена в тази епоха едва ли са изостанали в обществено-политическото си развитие от своите съплеменници, населяващи териториите на юг от Хемус по поречието на Хеброс, в Тракийския Херсонес и в Югозападна Тракия с половин или един век, както допускат някои учени./5/ Затова предположението на Златковская и Пипиди, че гетите едва в края на IV — началото на III в. пр. н. е., бидейки в стадия на военната демокрация, достигнали до образуването на племенен съюз, е лишено от основание./6/
Настъпилите промени в социално-икономическия живот по време на преходния период между бронза и желязото довели до създаването на нови селища, които съответствуват както на по-напредналия начин на производство, така и на стратегическите изисквания за елементарна защита. Най-старото и по структура най-просто и разпространено поселение било селото/7/ (коме), чийто езиков еквивалент според последните изследвания на двусъставните топоними е „пара“.
През VI—-V в. пр. н. е. гетското село се изграждало като открито поселение, в което отделните постройки на селяните били от плет и глина. Типичен пример са разкопките от чашата на язовир „Виница“/8/, където гетският селянин изграждал своята къща-землянка, опасваща стопанския двор. Селището просъществувало около век от края на V до края на IV в. пр. н. е. и има многобройни паралели със селища от този тип на територията на Североизточна България, Добруджа и Румъния. Най-интересните находки от това селище са двете землянки, служещи за железарски работилници, сигурно доказателство, че металургията влизала в ежедневието на гетския майстор-занаятчия. Изключителна стойност за по-пълното изясняване на гетската поселищна система имат некрополите при с. Равна, Браничево, Калугерица, Омарчево, Янково, Маломир, Добрина, Кюлевча, Староселка, проф. Златарски/9/ и др., които утвърждарат значителната социална диференциация в гетското общество през VI—V в. пр. н. е. Находките от некропола при с. Кьолмен/10/, датирани в VI в пр. н. е., са ново доказателство за това. Предположеният от специалистите сакрален текст е предпазвал вероятно покойния династ от разграбване.
Описвайки похода на Дарий срещу скитите, поставян от съвременните учени в периода от 519 до 512 г. пр. н. е., Херодот/11/ изрично пише, че гетите единствено оказали сериозна въоръжена съпротива на царя, но били покорени и принудени да се присъединят към войската му. Това съобщение показва, че гетските племена имали в края на VI в. пр. н. е. една добра военна организация, ръководена от представителите на местната аристокрация. Възможно е гробницата при с. Кьолмен да е била последното жилище на един от тях, който участвувал в организираната военна съпротива срещу персийския владетел. В кратките, но ясни екскурси на Херодот и на Страбон върху гетската религия и по-точно върху култа към Залмоксис/12/ — като се изоставят чисто религиозните проблеми за наличието или отсъствието на монотеизъм, за действителното съществуване или даже приблизителна хронология на митическия херой или антроподемон и паралелите му с култовете към Орфей и Хермес — също могат да се намерят белези за наченки на политически живот и на държавни организации. Така например Херодот споменава, че Залмоксис построил зала, в която общувал със знатните „граждани“, които в случая могат да бъдат само представители на гетската аристокрация. Страбон, който е заимствувал много от предшествениците си, е още по-категоричен, като твърди, че Залмоксис бил пръв съветник и гадател на владетеля, споменавайки и неговия приемник Декеней, който живял при Биребист, съвременник на Цезар. Вероятно условията за възникване на държавни обединения в просторните гетски племенни територии били вече назрели, когато персийската армия сломила тяхната съпротива, а две-три десетилетия след това първият значителен одриски владетел Терес чрез дипломатически ходове или чрез военна кампания успял да присъедини териториите до Дунав в границите на своята държава. Новите изследвания върху възникването на стратегиите/13/ в древна Тракия навеждат на мисълта, че гетските територии до устието на Дунав влизали във военно-административното деление на Одриското царство още в V в. пр. н. е. или поне от неговата втора половина насетне. Така две от 14-те стратегии през елинистическата епоха според съобщението на Клавдий Птолемей — Усдикесика и Селетика/14/, били разположени на север от Хемус и от поречието на Ятрус (Янтра) на изток. Селетика обхващала териториите на римския Марцианопол, а на север от нея била по-късно появилата се Русика.
Значителната военна мощ на гетите и най-вече конницата била използувана от Ситалк по време на похода срещу Македония, в 429 г. пр. н.е. Тукидид изрично споменава,/15/ че гетските конници-стрелци били въоръжени като своите северни съседи — скитите. Така с умелата си вътрешна политика Ситалк привлякъл представителите на гетската аристокрация. Те ръководели необходимата за похода конница, която била не по-малко от 15—20 хиляди. Тази цифра рядко се среща във военните кампании през античността.
Бурното социално-икономическо и политическо развитие в гетското общество, което водело до значителна диференциация и антагонистични борби в самата селска териториална община, както и наситената с външнополитически събития епоха от края на VI в. пр. н. е. изисквали някои от селищата да бъдат укрепени. Често в такъв вид селища археолозите откриват останки от каменни основи, като понякога и дворовете били обграждани с каменни зидове, както откритият укрепен център при с. Драгойново, Първомайско./16/ Изследването на тези поселения е от съществено значение, защото според археологическите проучвания по численост те отстъпват само на откритите селища от типа „коме“. За такива укрепени селища има известия още в Омировия епос, където е употребен терминът ,.полис“, без, разбира се, той да отговаря на социално-икономическото и на политическото развитие на тракийските племена в тази епоха. В запазените фрагменти на Хекатей също се споменават няколко „полиса“ на север от Хемус в гетските и скитските територии. Може ли тогава да се допусне съществуването на поселения от типа „полис“ в северните територии на тракийските земи още преди или поне около средата на VI в. пр. н. е.? Отговорът е отрицателен не само защото Хекатей е получавал своите информации за тях понякога от странични осведомители и често не може да различи дали едно селище е скитско или тракийско (гетско) поради това, че не знае местния език, а и защото друг термин в гръцкия език все още не е съществувал. Затова, описвайки даден географски ареал, той употребява или „полис“, или „етнос“, като обикновено ги противопоставя. С това авторът подчертава противоречието между йонийския и атическия поселищен живот и този на другите племена, които населяват Балканския полуостров. Едва Тукидид, Ксенофонт, Аристотел и Платон ще въведат по-точно и по-пълно отделните термини и нюанси в развитието на поселищната система на античния свят.
Хекатей споменава за „полиса“ Итоне/17/, разположен близо до Хемус и имащ паралели в Омировия епос като тесалийски град, а така също и в Кария, където Птолемей споменава за едноименно селище. Най-голяма трудност за изследователите е локализирането на тези „полиси". Все пак този фрагмент допуска да се локализира Итоне в гетските племенни територии малко на север от Хемус.
Вторият „полис“ е Kaбacoc/18/, който е разположен също отвъд Хемус и има паралели с родното място на Отрионей в Кападокия, а друго свидетелство поставя топонима в Ликия. Дали този „полис“ се е намирал в територията на агатирсите или на юг от Истрос, е трудно да се определи без допълнителни паралели или археологически проучвания.
Същото може да се каже и за Оргаме/19/, като неговата приблизителна локализация е в района на долния Дунав, сиреч в гетските племенни територии. Той има паралели от римската епоха с кастелите Ергамия в Малка Скития и Аргамо.
Агесос/20/ е известен като „полис“ по един Теопомпов фрагмент, запазен у Стефан Византийски, но мястото му в Тракия не е уточнено. Овидий споменава за кастела Егисос в района на дунавската делта, което е било достатъчно указание за Дечев да го локализира при днешния град Тулча.
Към тези известия за „полиси“ отвъд Хемус могат да бъдат приведени и Хекатеевите сведения за такива поселения и в скитските племенни територии, защото в различните епохи границата в областта на езика, материалната култура и изкуство, икономическия и политическия живот била лабилна. Затова към вече изредените „полиси“, които и хипотетично могат да бъдат локализирани в гетските племенни територии, могат да се прибавят още два „скитски“. Тяхната локализация е почти невъзможна поради пълното отсъствие на някакви допълнителни данни, били те и няколко века след това. В случая става дума за „полисите“ Каркинитис/21/ и Кардесос/22/.
Споменатите „полиси“ са укрепени места, които се именуват с най-разпространения гръцки поселищен термин „хорион“/23/. Най-старите и примитивни от тях възникнали едно-две столетия преди Хекатей да ги спомене като полиси отвъд Хемус и вероятно служили като временни укрития на местното население в случай на опасност. Своите укрепени места изграждали и гетските племенни вождове (династи). Укрепленията от този вид се отличавали от защитеното и понякога временно убежище на гетските селяни от околния район, както по по-добрия и здрав строеж на стените, така и поради наличието на вътрешни постройки, вероятно използувани за помещения и хранилища на малкия гарнизон, който всеки династ притежавал. Археологическите проучвания в районите на Шуменското, Мадарското и Провадийското плато показват, че там съществуващите от този вид укрепления са изградени от ломен камък и кал с дебелина до и под 1,5 м. Липсата на по-системни сондажи и проучвания е може би единствената причина да не се установи и наличието на кули, както при идентичните съоръжения по поречието на средна Арда, Средна гора и Стара Планина./24/ Този вид съоръжения е обозначен от античните автори и най-вече от Ксенофонт с термина „тюрсис“ (кула)/25/. Те се издигали понякога до някое близко разположено гетско село като самостоятелно укрепително съоръжение, което не се използува от населението, защото там е властвувала волята на династа. Така ни разказва Дион Касий за царските резиденции у гетите/26/. Понякога те се издигали далеч от селищата според данните у Тит Ливий и Атеней за IV в. пр. н. е. и след него./27/ Тюрсисът е урбанизационният център на тракийския поселищен живот. В хода на социално-икономическото и политическото развитие на древно-тракийските земи, включително и тези отвъд Балкана и Дунав, кулата е изпълнявала функцията на военноадминистративен и политически център.
Археологическите проучвания потвърдиха сведенията на античните автори за съществуването на още един вид укрепено селище. То е създадено или от укрепването на самото село (коме), или на някое място с военностратегическо значение, което предоставяло на местното население убежище и защита. Именно тук условията благоприятствували за развитието на занаятчийството и на натуралния и паричен обмен. За такива центрове в научната литература е утвърден терминът „хорион метрополис“. Той е представлявал най-значителният укрепен пункт в определен район, под чиято хегемония се намирали останалите укрепени и неукрепени поселения. Едни от най-известните и по-добре проучени населения от този вид, открити в районите на Североизточна България, са крепостите при с. Лиси връх, Шуменско, и „Бабата“ в Шуменското плато, които имат паралели и с укрепленията в Румъния./28/ Към приведените археологически данни за гетската поселищна система могат да бъдат прибавени и сведенията за два „полиса“ отвъд Истрос от времето на Александровите и Лизимаховите компании, т.е. от началото на елинистическата епоха. Първото известие е запазено у Ариан./29/ Като описва похода на Александър отвъд Дунав срещу гетите и споменава за един макар и зле укрепен град, разположен на една парасанга (5,5 км) от реката, който бързо бил опразнен под натиска на македонската армия. От споменатия град — за съжаление анонимен — Александър взел значителна плячка, която в бягството си гетите не успели да приберат, и след това го разрушил. Този полис вероятно съответствува на укрепения поселищен център от типа „хорион метрополис“, около който гетите се опитали да организират съпротивата си, но след неуспеха бързо се оттеглили.
Другото известие е запазено у Диодор/30/ в разказа му за злополучния Лизимахов поход срещу Дромихет. Гетският владетел имал град, наречен Хелис, вероятно резиденция, където той посрещнал пленения македонец. В хода на преговорите Дромихет получил крепостите на север от Дунав, които по-рано били гетски. В този град може да се види един прототип на тракийския „полис“, макар и това понятие да не се покрива с елинския смисъл на термина.
Археологическият материал от IV в. пр. н. е. за сетен път доказва наличието на гетска аристократическа върхушка, чиито представители в лицето на династите понякога водели самостоятелна вътрешна и външна политика. Вероятно районът на Северна Добруджа е бил един от центровете на анонимните династически домове, както може да се съди по разкошния погребален инвентар от гробницата в Аджигьол/31/, датирана през първата половина на IV в. пр. н. е. В нея са открити две камери от дялан камък и дромос с дължина 2,40 м, като в главната камера е погребението на династа, а в страничната вероятно на неговата съпруга. В могилата са открити и скелетите и амунициите на три коня, а самият погребален инвентар съдържа сребърен шлем, частично позлатен, две кнемиди и може би най-важната част от находката — пет фиали, от които четири сребърни, а единият наколенник силно наподобява този от Могиланската могила. Надписът върху една от фиалите е идентичен с тези върху фиалите от Александрово и Браничево/32/, които също са от средата на IV в. пр. н. е. Тези находки са пряко доказателство на предположението за съществуването на няколко гетски династически дома от отделни райони на племенната територия. Такива домове имало вероятно в Шуменско-Преславско, Северна Добруджа, към устието на Дунав, а вероятно и на север отвъд реката. Надписите върху споменатите фиали доказват и съществуването на политически контакти между анонимните представители на гетските династи и одриския владетел Котис I. Това предположение се потвърждава и от надписа върху фиалата от с. Браничево, където се чете името на един от приемниците на Котис— Аматок. Той, изглежда, продължил съществуващата традиция на одриските владетели да подаряват сребърни съдове на своите съседи, с които били в добри политически отношения. Това било в интерес на политическите начинания на Котис, който в стремежа си да изтласка атиняните от Тракийския Херсонес е държал северните райони на царството да бъдат спокойни и сигурни. Същото може да се каже и за Аматок, който, противопоставяйки се на македонското нахлуване, е търсел приятели и помощ отвъд Хемус. Археологическият материал от V—IV в. пр. н. е. показва изключителната стойност на торевтиката от североизточните тракийски територии, съдейки по гобелетата от Аджигьол, Железни врата и матрицата от Гърчиново/33/ (обр.1). Тези находки подчертават единството на материалната и духовната култура в цялата зона на южнодунавските територии, както и противоречието между носителите на аристократичното изкуство с местни и вносни компоненти и гетското селячество още от края на VI в. пр. н. е. насетне.
Политическото развитие на гетските племена може да се обобщи приблизително по следния начин. Още в края на VI в. пр. н. е., малко преди Дариевия поход, социалното разслоение било така ярко очертано, че гетското общество се намирало на прага на държавността. Разбитата, но не напълно сломена гетска военна мощ дала възможност на първия значителен одриски владетел Терес да присъедини към държавата си териториите до Дунав в самия край на VI или началото на V в. пр. н. е. Няколко десетилетия по-късно гетската конница под предводителството на отделни династи участвувала в Ситалковия поход срещу Македония в 429 г. пр. н. е. След смъртта на Ситалк и наследника му Севт I гетските династи извоювали вътрешнополитическия си суверенитет, който продължил до края на съществуването на Одриското царство (341 г. пр. н. е.). Гетите взели дейно участие и във военните стълкновения между Филип II и скитския владетел Атей в 339 г. пр. н. е. Те се противопоставили и на Александър в 335 г. пр. н. е., а така също и на продължителния Лизимахов натиск в периода след 313 г. пр. н. е.
-----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
1) Вж. сб. „Древние фракийцы в Северном Причерноморье“, Москва, АНСССР, 1969, passim; М. Petrescu-Damb ovita, Quelques considйrations concernant la fin de l’вge du bronze et le dйbut du Hall-statt dans l’espace Carpatho-Balcanique, Studia Balcбnica, 5, Sofia, 1971, p. 107— 117.
2) V. Mikov, La Bulgarie а l’вge du bronze, Studia Balcбnica, 5, Sofia, 1971, p. 51—61 et surtout, p. 59—60, M. Cicikova, Sur la chronologie du Hallstatt en Thrace, Studia Balcбnica, 5, Sofia, 1971, p. 79—92 avec lit.
3) Al. Fol, Le dйveloppement de la vie urbaine dans les pays entre le Danube et la mer Egйe jusqu’а la conquкte romaine, Etudes balcaniques, II—III, Sofia, 1965, p. 309—317, Idem, La vie urbaine dans le pays Thrace, Macйdoniens et Illyriens avant оa conquкte romaine, Actes du Premier Congrиs International des йtudes Balcaniques et sud-est Europйennes II, Sofia, 1969, p. 91—99. М. Чичикова, Поселищното развитие в Тракия през I хилядолетие пр. н. е. (по археологически данни), I конгрес на БИД, 1, София, 1972, с. 327—333.
4) Главно Цв. Дремсизова-Нелчинова, Към въпроса за селищата на гегите. I конгрес ча БИД, 1, София, 1972, с. 335—340.
5) Хр. Данов, Древна Тракия, с. 181 — 182; Idem, Getai. KL Paulv, 2 Band, 1967, Sp. 787—789.
6) T. Д. Златковская, Возникновение государства y фракийцев, Москва, 1971, с. 221—222; D. Pippidi, I Greci nel Basso Danubio, Milano, 1971, p. 92—93; Ал. Фол, Политическа история на траките, София, 1972, с. 77—78.
7) За селото (коме) вж. Al. Fol, Le dйveloppement, p. 312. Idem, La vie urbaine. . . , p. 94; Хр. Данов, Древна Тракия, с. 311; а за най-новата етимология, вж. К. Vlаhov, Das thrakische Wort „PARA“ und seine Deutung, Ziva Antika, XV, fase. 2, 1966, S. 295—304.
8) Цв. Дремсизоwа-Нелчиноwа, Тракийското селище в чашата на язовир „Виница“, Шуменско, ГНМЩ, IV, 1967, с. 57—74 с лит.
9) Тук може да се посочи само най-важната л-ра: Цв. Дремсизова-Нелчинова, Надгробна могила при с. Браничево, Сб. в чест на акад. Д. Дечев, София, 1958, с. 445—456; същата, Надгробни могили при с. Янково, ИАИ, 19, 1955, с. 16—82; същата, Тракийски некропол в с. Кюлевча, Шуменско, Археология, VIII—4, 1966, с. 40—51; М. Мирчев, Раннотракийски могилен некропол при с. Равна, ИАИ, 25, 1962, с. 97—127; същият, Тракийски могилен некропол при с. Добрина, ИНМВ 1 (XVI), 1965, с. 33—53; Cm. Дамянов, Надгробна могила при с. Староселска, Шуменски окръг, Археология, XI—4, 1969, с. 57—62; Хр. Данов, цит. съч., с. 82—83, 151, 181; Ал. Фол, Демографска и социална структура на древна Тракия, София, 1970, с. 163—164 с лит.
10) Вл. Геогриев, Тълкуването на старинния тракийски надпис от с. Кьолмен, Преславско, Археология, VII—4, 1965, с. 1—9, V. Besevliev, Inschrift in unbekannter Sprache aus Nordbulgarien, Glotta, 43, № 3—4, 1965, S. 317—322, Цв. Дремсизова-Нелчинова, Тракийски могилни погребения край с. Кьолмен, ИАИ, 32, 1970, с. 207—229.
11) Hdt, 4, 93; 4, 97 (ed. Stein-Hude; —; Стратановский-Утченко).
12) Hdt, 4, 94; 4, 95; 4, 96; Strab, 7, 3, 5; 7, 3, 11 (ed. Meineke). Вж. Основната литература за Залмоксис. Г. Кацаров, Нови изследвания върху религията на старите траки, сп. БАН, 70, кл. историко-филологичен, София, 1945, с. 167—182; J. Сотаn, Zalmoxis et Orphйe, ИАИ, 16, 1950, с. 177— 184; R. Pettazoni, Il „monoteismo“ dei geti, сб. Д. Дечев, София, 1958, c. 649— 655; Г. Михайлов, Траките, София, 1972, с. 250—252, 255; Ал. Фол, Политическа история, с. 51, 58, 78 и с. 42, 50—53 за орфизма; и с. 47—49, 99—104 за хтонизма и култа към Хермес.
13) За стратегиите вж. Г. Михайлов, Към въпроса за стратегиите в Тракия, ГСУ—ФЗФ, 61, 1967, кн. 2, с. 31—46; Ал. Фол, Демографска и социална структура на древна Тракия, София, 1970. с. 152—161 с лит. В. Gerou, Zur Problem der Strategien in rцmischen Thrakien, Klio, 52, 1970, S. 123—132.
14) Ptol. CI. 3, 11, 6 (ed. Mьller), G. Mihailov, IGBulg, I2, 1970, c. 334. 378.
15) Thuc 2, 96 (ed. Bцhme-Widman).
16) Ив. Велков, Драгойново — един тракийски селищен център, ИАИ, 19, 1955, с. 85—93.
17) FGr. H. Jacoby I, fr. 168, 11, 11, 696, Ptol. CI, 5, 2, 15, ,Ал. Фол, Политическа история, с. 54.
18) FGr. Н. Jacoby, fr. 169; 11 XIII, 363; D. Detschew, Die thrckischen Sprachreste, Wien, 1957, S. 220; T. Д. Златковская, цит. съч., c. 171; Ал. Фол, Политическа история. . ., с. 55.
19) FGr. Н. Jacoby, I, fr. 172; D. Detschew, op. cit., S. 170., V. Besevliev, Zur Deutung der Kastellnamen in Prokops Werk „De aedificiis“, Amsterdam, 1970, S. 147; Ал. Фол, Политическа история, с. 55.
20) Steph, Byz. 15, 1 (ed. Meineke); Ovid. Epist. ex Ponto, 1,8, 11—22 (ed. Ehwald-lewy), D. Detschew, op. cit., S. 9: Ал. Фол, Политическа история, c. 54.
21) FGr. H. Jacoby, I, fr. 184.
22) FGr. Н. Jacoby, fr. 188;
23) Al. Fol, La vie urbaine. . ., p. 95,
24) Цв. Дремсизова-Hелчинова, Към въпроса. . ., с. 338.
25) Д. П. Димитров, За укрепените вили и резиденции у траките в предримската епоха, сб. Д. Дечев, Ссфчя, 1958, с. 683 — 699; Ал. Фол, Демографска и социална структура. . ... с. 166—167 с лит., Idem, Le dйveloppement. . ., p. 314—316; Idem. La vie urbaine. . ., p. 96—97, 99; P. Koledаrov, op. cit., p. 37, 51.
26) Dio Cass., 51., 23, 2—27 (йd. Boissevain).
27) Tit. Liv., 54, 40, 44 (ed. Mьller); Athen, 12, 531e—232a (ед. Kai bel) ; към тези места вж. Д. П. Димитров, цит. съч., с. 689; Ал. Фол, цит. съч., с. 166—167.
28) М. Чичикова, Проучвания на гето-дакийската култура в НР Румъния, Археология, V—Н, 1963, с. 72—74; Цв. Дремсизова-Нелчинова, Към въпроса. . ., с. 339. Strab, 7, 3, 3 (ed. Meineke).
29) Arrian, A nab. 1, 4 (ed. Roos), T. Д. Златковская, цит. съч., с. 32, 90; Ал. Фол, Политическа история. . ., с. 79; Н. Bengston, Gr. Geschichte2, Mьnchen, 1960, S. 325: F Papazoglu, Srednobalkanska plemena u predrimsko doba, Saraievo, 1969, c. 30— 31.
30) Diod. 21, 12 (ed. Dindorf-Mьller), Paus, 1, 9, 7 (ed. Jones); Златковская, цит. съч., с. 221—222, 248; Ал. Фол, Политическа история, с. 76.
31) Р. М. Pippidi-D. Berciu. Din istoria Dobrodjei, I, Bucuresti, 1965, p. 115., D. Berciu, Arta traco-getica, Bucuresti, 1969, p. 205—207, 210; Ал. Фол, Политическа история, с. 76—77.
32) Цв. Дремсизова-Нелчинова, Надгробни могили при с. Браничево, сб. Д. Дечев, Ссфия, 1958, с. 450—451; Ив. Венедиков, Надписите върху тракийските фиали. Археология, XIV—2, 1972, с. 1—6 с лит.
33) Ив. Венедиков, Торевтиката в Североизточна Тракия, ИНМВ, IV, 1968, с. 3-16.
====================================================================
Векове / 1 / 1974
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 18
