Постинг
02.12.2015 01:40 -
Грузински епиграфски паметници - Николай Панайотов /сп. Векове, 1979г/
Грузински епиграфски паметници
Николай Панайотов
Във връзка с 1300-годишнината от образуването на българската държава, в научноизследователската комплексна програма на градския музей в Провадия важен дял заемат епиграфските изследвания. В резултат на десетките проведени експедиции са открити и проучени над 300 османотурски, около 60 старобългарски и няколко други чужди епиграфски паметници.
В тази богата колекция съществено място е отделено на уникалните грузински скални надписи и рисунки, открити в най-северната от трите пещерни образувания над старото шосе Провадия—с.Кривия. Скалата, известна сред местното население с името „Саръ кая“, се извисява около 50 м отвесно. Проникването в „Северната пещера“ е изключително трудна задача, понеже се намира на 18 м височина и има около 2 м надвис.
На 23. X. 1978 г. експедиция от градския музей в Провадия, ръководена от ст. н. с. Валерий Силогава от Института за ръкописи при Грузинската академия на науките, започна изследване на целия пещерен комплекс от средновековни монашески обители.
Южната пещера, известна под името „Орловата дупка“, е запълнена с пласт от около 60 см. птичи тор. В дъното на пещерата стените са опушени и по тях съвсем слабо личат стилизирани изображения на животни — сърни, коне и птици. В средната пещера на северната й стена открихме рисунка на елен и няколко гръцки букви, почти нечетливи. Най-богата на находки се оказа „Северната пещера“. Тя е висока 2,60 м. и е изкуствено вдълбана в скалата около 3,50 м, ориентирана изток-запад. Ширината на помещението е около 2,50 м. На северната стена са вдълбани три ниши. Над вътрешната ниша скалното пространство е обработено в дъговидно поле, почти цялото заето от интересна композиция, която съставлява основния грузински надпис (обр. 1).
Той е разположен в продълговата дълбана правоъгълна рамка с размери 30/5 см. Късите страни са двойни и в горния край завършват с кръгче с диаметър 2,5 см, в чиято среда има точка, върху която е разположен стреловиден кръст. Над цялата рамка старателно са изработени дванадесет подобни кръстчета с височина около 5 см, разположени дъговидно. Буквените знаци от надписа са съвършено запазени. Хастите са високи около 1 см. и вероятно са дело на калиграф с голямо професионално майсторство. Преводът на основния надпис, направен от Валерий Силогава, гласи: „Господи Исусе Христа, боже наш -— помилвай нас (грешните) — амин! Това са светите апостоли“. От двете страни на рамкирания надпис са разположени кратки надписи, които тематично свързани гласят: „Микаел (Михаил) грузинеца — мен грешния в милитвите си поменувай“. Последният и най-кратък надпис се намира в пространството между двете ниши, където стилизирано е изобразена еднокорабна църква. Фигурата е висока 20 см. и широка 9 см. На фасадата красиво е изработен двоен кръст с височина 12 см. и широчина 4 см. Над него е изписано името на църквата „свети Георги“. Интересни са и рисунките — изображение на човек, вероятно светец. Над горния ъгъл на външната ниша на височина 2 м. е представена композиция на средновековна конница. Животните са стилизирани и фигурите предават движение, ездачите са леко приведени, въоръжени с дълги копия.
След внимателно изследване на епиграфските особености на надписите, ст. н. с. В. Силогава датира находките към XIV век.
Провадийските епиграфски паметници са важни исторически извори за средновековните българо-грузински връзки.
====================================================================
Векове, 5 / 1979
Николай Панайотов
Във връзка с 1300-годишнината от образуването на българската държава, в научноизследователската комплексна програма на градския музей в Провадия важен дял заемат епиграфските изследвания. В резултат на десетките проведени експедиции са открити и проучени над 300 османотурски, около 60 старобългарски и няколко други чужди епиграфски паметници.
В тази богата колекция съществено място е отделено на уникалните грузински скални надписи и рисунки, открити в най-северната от трите пещерни образувания над старото шосе Провадия—с.Кривия. Скалата, известна сред местното население с името „Саръ кая“, се извисява около 50 м отвесно. Проникването в „Северната пещера“ е изключително трудна задача, понеже се намира на 18 м височина и има около 2 м надвис.
На 23. X. 1978 г. експедиция от градския музей в Провадия, ръководена от ст. н. с. Валерий Силогава от Института за ръкописи при Грузинската академия на науките, започна изследване на целия пещерен комплекс от средновековни монашески обители.
Южната пещера, известна под името „Орловата дупка“, е запълнена с пласт от около 60 см. птичи тор. В дъното на пещерата стените са опушени и по тях съвсем слабо личат стилизирани изображения на животни — сърни, коне и птици. В средната пещера на северната й стена открихме рисунка на елен и няколко гръцки букви, почти нечетливи. Най-богата на находки се оказа „Северната пещера“. Тя е висока 2,60 м. и е изкуствено вдълбана в скалата около 3,50 м, ориентирана изток-запад. Ширината на помещението е около 2,50 м. На северната стена са вдълбани три ниши. Над вътрешната ниша скалното пространство е обработено в дъговидно поле, почти цялото заето от интересна композиция, която съставлява основния грузински надпис (обр. 1).
Той е разположен в продълговата дълбана правоъгълна рамка с размери 30/5 см. Късите страни са двойни и в горния край завършват с кръгче с диаметър 2,5 см, в чиято среда има точка, върху която е разположен стреловиден кръст. Над цялата рамка старателно са изработени дванадесет подобни кръстчета с височина около 5 см, разположени дъговидно. Буквените знаци от надписа са съвършено запазени. Хастите са високи около 1 см. и вероятно са дело на калиграф с голямо професионално майсторство. Преводът на основния надпис, направен от Валерий Силогава, гласи: „Господи Исусе Христа, боже наш -— помилвай нас (грешните) — амин! Това са светите апостоли“. От двете страни на рамкирания надпис са разположени кратки надписи, които тематично свързани гласят: „Микаел (Михаил) грузинеца — мен грешния в милитвите си поменувай“. Последният и най-кратък надпис се намира в пространството между двете ниши, където стилизирано е изобразена еднокорабна църква. Фигурата е висока 20 см. и широка 9 см. На фасадата красиво е изработен двоен кръст с височина 12 см. и широчина 4 см. Над него е изписано името на църквата „свети Георги“. Интересни са и рисунките — изображение на човек, вероятно светец. Над горния ъгъл на външната ниша на височина 2 м. е представена композиция на средновековна конница. Животните са стилизирани и фигурите предават движение, ездачите са леко приведени, въоръжени с дълги копия.
След внимателно изследване на епиграфските особености на надписите, ст. н. с. В. Силогава датира находките към XIV век.
Провадийските епиграфски паметници са важни исторически извори за средновековните българо-грузински връзки.
====================================================================
Векове, 5 / 1979
ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ НА КНР ХУ ЦЗИНТАО ПРОВЕДЕ ...
КОМИСИЯТА ЗА РАЗСЛЕДВАНЕТО НА КЛАНЕТО В ...
ПРЕЗИДЕНТЪТ БАШШАР АЛ-АСАД ДЪРЖА РЕЧ ПРЕ...
КОМИСИЯТА ЗА РАЗСЛЕДВАНЕТО НА КЛАНЕТО В ...
ПРЕЗИДЕНТЪТ БАШШАР АЛ-АСАД ДЪРЖА РЕЧ ПРЕ...
Търсене
За този блог
Гласове: 18
